След като прочетох за случая с Мишел, неговия сайт optimiced, мнението на Йовко и някои други източници, аз не мога да остана тих и безучастен към случилото се. Най-малкото се чувствам длъжен да напиша няколко реда, за да запозная и моите читатели с още един парадокс в нашата малка страна.

Big BrotherВсички знаем какво е свободата и всички сме чели за нея. Истината обаче е, че свободата не се усеща когато я има, но е много ясно и страшно когато виждаш, че някой е дошъл, за да ти я отнеме. Дори действията му да са позволени от текстовете в закона. Мисля, че мога да говоря от името на повечето блогъри и да кажа, че за един блогър неговия блог е неговия свят. Неговото лично пространство. Мястото, където той се чувства добре, чувства се спокоен и уверен. Място, където може да излее своите мъки, да сподели своите щастливи мигове или просто да предаде капка опит или знание на своите читатели. Да. Така е и така трябва да бъде.

Какво можем да кажем за това някой да дойде в твоят свят и започне да извършва разследване, гледайки под лупа всеки той ред, написан в блога ти? Със сигурност ще се почувстваме неудобно и донякъде стреснати, че някой си го е позволил. Имайки предвид обаче, че този някой е член на организация за борба с тероризма и организираната престъпност, организация, която трябва да пази нас – обикновените хора от другите, лошите, престъпниците, неудобството би нараснало в чувство за предателство от страна на нашата държава, чувство на отчуждение и чувство на несигурност. Аз поне така бих се почувствал.

1984Мисля, че е излишно да коментирам дали случилото се с Мишел е неморално или неетично, но въпреки това то се е случило. Сигурно не е първият случай, но е още по-сигурно, че няма да е последният. Мисля, че е по-важно блогърите в България да се държим заедно и да посрещнем ударите на некадърни книжни плъхове от системата на МВР, за да им покажем, че младите хора на България няма да склонят глава пред архаизма на хора, които по задължение четат написаното от нас и на всичките им началници нагоре по стълбицата на властта. Ние не сме престъпници, не сме терористи и не мислим лошото на страната и хората. Ние сме хора с активна гражданска позиция, неповлияна от тази на властта и, както Йовко каза, силните на деня и няма да позволим да ни бъде запушена устата, за да могат други хора да спят спокойно нощем.

Други по темата: Списъкът на Антония; Списъкът на turin.