Дневникът на Антоний

Мисля, че ми беше време да мигрирам към нещо по-така. Направих стъпката. Преди няколко дни ми пристигна камерата от щатско. Спецификациите й можете да видите на dpreview, а как изглежда - малко по-долу.

Защо Canon? Бях на фаза Nikon после Pentax, а сега пък Canon. Ами да кажем, че работите улягат в главата и идеята за “правилния компромис” става по-ясна. Nikon, както обясних преди в една статия не беше удачният избор за момента. Вече дори D40 не може да се слага в сметките за сравнение, защото е доста по-надолу от 450D, но аз лично тогава отписах никон поради тогавашните си цели и финансови възможности. А защо отписах Pentax? Отговорът е колкото банален, толкова и абсолютно оправдан. Обективите. Наличието на обективи при Canon е много по-голямо, за което допринася и големия пазар на оптика втора ръка. Както знаем обективите павят снимките, а не телата. Именно заради това избрах системата да ми е Canon, а не Pentax. Жалко, че Canon не стабилизират телата си като Pentax и някои други производители. Биха спестили доста сериозни разходи на клиентите си за покупка на стабилизирани обективи, но уви, това не е тяхна цел за сега (нито за Nikon междувременно). Ще видим дали нещата ще са така за в бъдеще.

Кое основно ме привлече точно към 450D? Ами има много хубави характеристики и е доста идеи над 400D и се доближава до 40D. Големият 3 инчов дисплей е доста готино удобство. По-големият визьор и наличието на ISO информацията във визйора са също удобство. За ергономичност не мога да твърдя много, защото от скоро го имам, а и ръката ми не е малка. Мисля, че един грип би ми решил евентуалните проблеми в това отношение по-нататък. За мен е предимство, че се използва SD карта вместо CompactFlash, защото вече имах 4GB SD и си спестих разходът по нова карта памет. Скоростта на апарата е доста прилична (особено ако идвате от сапунерския клас като мен) - 3.5 кадъра в секунда. Далеч е от 40D, където е 6.5 кад/сек, но и парите му са по-малко, така че е окей за мен. Буферът побира 57 кадъра в JPEG, което си е едно сериозно серийно снимане, но само 6 кадъра в RAW, което пък е разбираемо, имайки предвид, че 12 мегапикселовата матрица генерира RAW кадри с размер около 17 MB. Нововъведение в този клас DSLR апарати е функцията live view, позната ни много добре от “сапунерския” клас апарати. Това е възможността да гледаш в реално време на LCD дисплея сцената преди тя да бъде заснета. Нямам представа дали ще ползвам тази функция и изобщо не съм ентусиазиран от нейното наличие. Фокусирането при нея е досадно и бавно. Надали ще я включвам често. А и разходът на батерията скача доста като се ползва. Матрицата е със стандартна големина за този клас, обаче, както стана ясно по-горе, е 12 мегапиксела и това никак не е лошо. За разлика от по-ниските модели от класа нивата на шума също са по-добри. Може да се снима на сравнително високо ISO и снимките да са добри и годни за печат.

Защо взех китовия обектив 18-55 / 3.5-5.6 IS? Не мога да дам много конкретен отговор, но като се поставя в предишната си ситуация, в която избирах тялото, мога да ви кажа, че парите играха голяма роля, тъй като ми трябваше обектив, за да снимам, а вярвайте ми, снимаше ми се, та китовия обектив беше едно от решенията, които закърпваха нещата. Сега като поснимах няколко дни с него не мога да кажа, че е нещо кой знае какво. Виждам му слабостите, но това ще е докато събера пари за нещо по-качествено. Може би ще взема като за начало един 50mm/1.8, а по-нататък нещо по-добро. Мисля да отделя един пост за обективите по-нататък в който ще споделя какво съм научил до момента и моята визия за нещата. Безпорно там няма едно мнение по въпроса, та търсенето на истината и компромисът продължава.

Реших да пусна презентацията си на тема “Паралелно програмиране с Java”, която направих за дисциплината “Езици за програмиране” в университета. Ако е полезна някому - супер. Ако не - какво пък, просто още едно излишно нещо в web.

Презентацията може да изтеглите от тук: Multithreading with Java

Лилито си дойде от САЩ и с нея доведе новото бебче. Thinkpad T61. Това официално ми е първият лаптоп и се надявам да нямам проблеми с него.

Основните му параметри са следните:

Процесор: Intel® Core™ 2 Duo processor T9300 (2.5GHz 800MHz 6MBL2)

Памет: 4 GB PC2-5300 DDR2 SDRAM 667MHz SODIMM Memory (2 DIMM)

Диск: 160GB Hard Disk Drive, 7200rpm

Батерия: 9 Cells Li-Ion Battery

DVD: DVD Recordable 8x Max Dual Layer, Ultrabay Slim

Глезотии: UltraNav (TrackPoint and TouchPad) with Fingerprint Reader, Integrated Bluetooth PAN

Много ми се иска да дам някои мои виждания за това как трябва да се презентира прилично, без да се приспива публиката и да ставате досадни докато презентирате. Идеята за този пост дойде след като се възложи задача на всички от моя курс да изготвят и представят пред аудиторията презентация на конкретна тема. Тъй като повечето от колегите изобщо не са наясно що е то презентация и как да се презентира тя, аз искам да дам малко от моите виждания по въпроса. За протокола да кажа, че аз не съм презентирал почти нищо, правил съм 2-3 презентации и нищо повече. Просто ще изкажа моето лично виждане за нещата.

1. Нека презентацията е в подкрепа на казаното от вас като презентатор, а не вие да сте в подкрепа на презентацията си.

2. Стремете се презентацията да следва стриктно точките и стъпките, на които искате да акцентирате.

3. Не прекалявайте с текста в своите презентации. Обясненията са от вас, а презентацията трябва да акцентира или да покаже визуално това, за което говорите.

4. Според ситуацията и предмета на презентацията можете да използвате анимация и повече картинки, за да задържите вниманието и интереса на аудиторията си. Не прекаляваите, за да не се постигне ефекта, при който слушателите обръщат много повече внимание на вашата презентация, отколкото на информацията, която вие им поднасяте.

5. Подбирайте цветовете за текст и фон така, че те да бъдат лесно четими и същевременно не до там контрастни и ярки, че да привличат непрекъснато погледа към себе си и вниманието на слушателите да се измества от същественото по темата.

6. Никога не презентирайте седнали или с гръб към аудиторията. Това е неуважение и просто губите своето време и времето на своите слушатели.

7. Не четете текста на своите презентации. Той е предназначен за слушателите ви, а не за вас. Ползвайте слайдовете само за подсказка, която да ви помага за по-гладкото преминаване през различните стъпки и точки на темата.

8. Опитвайте се да предразположите аудиторията си към отвореност, така че да се чувстват спокойни да задават въпроси и да правят допълнения на казаното от вас. Студеното и безлично отношение винаги се долавя от слушателите. Вие трябва да покажете желание и готовност да представите всичко, което можете и знаете по темата на своите слушатели, стига те да го поискат.

9. Избягвайте дълги презентации от над 20-25 слайда. Това кара аудиторията да се разсейва и в последствие да изгуби интерес към темата.

За сега толкова. Ако някой има допълнение или корекция на нещо, нека пише. Трябва да уточня, че аз предлагам насоки за презентации в света на IT и по-конкретно техническо представяне на технология или друго от този клас, а не на маркетингови и бизнес презентации, където допускам, че критериите биха се разминавали в някои отношения. Също така тук някои от точките могат да не са в сила за някой конкретен случай, но все пак умни хора се, можем да преценяваме.

Преди няколко дни в офиса ми пристигна книгата, която си поръчах от Интернет. Името е “Властелинът на пръстените” (Дж. Р. Р. Толкин) - луксозно издание. Реших да е луксозно по доста причини. Повечето от тях са от практична гледна точка. Не обичам книгите, които купувам да се разпадат след едно четене, а това неминуемо се случва, когато книгата е над 1 000 страници и е с меки корици. Отделно не ми прави удоволствие да чета дребен шрифт от вестникарска хартия и да скачам по страниците, за да мога да ги отгърна като хората, а не да чета по обло огънати такива. В общи линии съм много доволен от изработката до този момент. След първо четене ще видя как изглежда. Но твърди корици, кожена подвързия, обкована с метал по ръбовете, бяла хартия, сравнително едър шрифт, шити страници и отгръщането на произволно място е без проблем и неудобство за четенето. За това си удоволствие дадох 54 лв., което не е малко, но както казах предпочитам веднъж да го купя и да остане и за внуците, а не да ми се разпадне в ръцете докато я чета още. За сравнение само да кажа, че книгата по книжарниците е 70 лв. Има смисъл да си я поръчате от Интернет. Носят ви я до вратата и доставката ми беше безплатна.

Какво станало напоследък? Нищо особено. Днес подписах договора си с Бианор, макар утре да ми свършва пробния период, та вече съм на постоянен договор. Университетът върви за сега. Вдругиден имам контролна по дискретна математика и нещо хич не ми се сяда да уча за нея, но ще преговоря тази вечер или утре нещата, за да знам долу-горе за какво става въпрос. Останалите лекции за сега вървят добре. Имам една презентация по езици за програмиране да довършвам, защото я започнах великденската ваканция, но мисля уикенда да свърша и това. Може би ще се наложи да правя и друга презентация по избираемата дисциплина “Магията на простите числа”, но още не е ясно дали ще имам време и нерви и за това. Хубава дисциплина, ама доказателствата на теореми и задълбаването в самите теореми не е много готино за мен. И пак, аз съм човек, дето държи на подобни неща, но чувствам, че не ми е по сърце. Аз като не виждам прякото приложение на нещо за мен и за нещата, които ме вълнуват, то ми става безинтересно. Опасявам се, че добрите нагласи, които имах за тази избираема вече почват да се заличават малко по малко. Дано се пооправи за в бъдеще де. Та в общи линий всичко е окей, само дето ми е скучно и малко тегаво на моменти. Лилито е в САЩ за още близо 2 седмици и тук… скука. От офиса в унито, после пак в офиса или вкъщи. Нещо разнообразието ми се губи. Вярвам, че до седмица-две ще ми се оправи настроението. Та такива ми ти работи. Дано взема и да пописвам малко по-често, че вече се усещам как влизам в блога само, за да обновя plugin-ите и самата блог система.

Времето навън е хубаво, но по нетипичен начин. Вали тихо, пролетно, а вътре е топло и приятно. Иска ти се да излезеш, просто да ходиш изпод дъжда. Да вървиш докато не срещнеш някого, който да ти бъде приятната компания по пътя обратно към топлото и уютно местенце откъдето си дошъл.

Следобед е. Слънчев, топъл пролетен ден. Решаваш да изключиш телевизора, да поставиш любима книга в чантата си и просто да излезеш на разходка в хубавото време. Намираш прохладна сянка в иначе препълнения с хора парк, сядаш и потъваш в страниците на книгата. След няколко часа минава твой приятел и те изважда от хипнотичния ти унес. Сродна душа, с която винаги има какво да си кажеш. Разходка, пейка, дълъг разговор, а после сън.

Поглеждаш към часовника си. Я, минава шест. Работният ден е приключил. Тръгваш ти към вкъщи. Вървейки през мократа сумрачна улица, препълнена с паркирани автомобили, виждаш ти възрастен мъж.
- Добър вечер - казва той.
- Добър вечер - отговаряш ти.
И двамата отминавате и поемате по собствения си път.

Анкетата “Одобрявате ли Интернет запознанствата и приятелствата?” поседя доста време. Мисля, че може да се счита за изчерпана. Резултатите са следните:

 Loading ...

Мисля, че стойностите са интересни и не до там очаквани (поне от мен).

Време беше да внеса малко разнообразие в блога си. Понеже нямам много време да го направя чрез писане реших, че една смяна на облика ще подейства малко освежаващо. Поне на мен ми трябваше нещо по-различно.

Сесията ми приключи днес. Взех си всички изпити, макар да не съм съгласен с оценките на някои от тях. Това не е толкова важно сега. Изпитите си ги взех както следва:

• Геометрични модели на Вселената - 6
• Проектиране на софтуер с примери на Java - 6
• Геометрия - 5
• Вероятности и приложна статистика - 3
• Алгоритми и структури от данни - 5

В общи линии съм доволен, че си взех всички изпити. Тежък изпит беше този по вероятности. Действително материята е странна и неособено приятна за моя вкус и затова се радвам, че мина. Относно оценките по геометрия и алгоритми, не съм особено съгласен с тях, но честно казано не знам дали ми се занимава да ходя на поправки, само и само да доказвам на някого си, че е трябвало да ми пише по-висока оценка. Дразнещо ми е, че ме режат когато не трябва, но от друга страна хич не ми се отделя допълнително време, за да оборвам глупци. Доцентката, която ми води АСД е проблемна, иначе геометрията си е окей. Мисля заради технически грешки са ми взети повече точки от асистентката, но доц. Манев каза, че няма никакъв проблем да се явя на поправката за повишаване. Все още обмислям дали да го направя. Малко ще е неудобно като време, защото поправката е след началото на следващия триместър и затова ще изчакам да видя как ще се подредят нещата.

Работата. Тя си върви. Учим се малко по малко да пишем на Java и разни странични технологии. До този момент съм видял не малко неща, макар че не съм задълбал в нищо конкретно. Например съм пипал вече Swing, JDBC, Sockets, Threads, Servlets, JSP, JSTL, Unified IL, Hibernate JPA, Ant, Java Reflection API, което е супер, защото сам вкъщи надали ще седна по-интензивно да се занимавам с различни технологии. А като става въпрос за уеб технологии - абсурд. Та хубавото е, че на работата се учи по-бързо. А и като има кой да налива акъл от време на време е още по-полезно. Надявам се програмата ми за следващия триместър да е що годе нормално разпределена, че пак трябва да водя преговори кога да съм в офиса и кога да университета. Дано няма проблем в това отношение.

Честит рожден ден на блогчето ми. Мъничето стана на 2 годинки. Имах идея да пусна един обзорен пост за изминалите 2 години, но нямам толкова време, за да го подготвя, така че най-вероятно ще остане само като идея за сега.

Хайде да е живо и безбъгаво блогчето и 100% uptime занапред.