Дневникът на Антоний
Моят свят в Мрежата
Моят свят в Мрежата
Jul 1st
Мисля, че е време да се похваля с новата си придобивка. Това е един от последните телефони с Android операционна система на HTC – Desire. Вижда се по-долу как изглежда. Основни характеристики – версия 2.1 на ОС-а (като чакам до 3 месеца да излезе update към версия 2.2 Froyo), 1GHz процесор, 576MB RAM, 3.7 инчов дисплей. На този етап съм доволен от телефончето. Още повече не взимам толкова често smartphone-и, за да съм прекалено претенциозен. Основните черти, заради които телефончето ме печели е изчислителната му мощ, оперативна памет и операционна система, за която мога да разработвам собствени приложения.
От какво не съм чак до там доволен. Няма гласово набиране, няма програма за записване на разговорите (функция, която на симбиан имах перфектно решение, но тук я няма), което е ограничено от самите разработчици на Android OS с цел security (да не се достъпват входящи и изходящи обаждания). Не ми харесва, че голяма част от паметта е резервирана и не е достъпна за потребителя по някакви неизвестни причини. Достъпни са около 200-250MB, което като цяло не ми харесва.
Какво ми направи добро първо впечатление. HTC Sense – технология, разработена от HTC за техните android телефони, която се състои от пакет софтуер, интегриран с вашия телефон, фейсбуук, гугъл акаунти, widget-и за e-mail, facebook, flickr, twitter и прочее благинки. Интеграция, която е много много интуитивна и улесняваща. Това е едно сериозно предимство пред Nexus One по мое мнение. Голям недостатък респективно е същото това HTC Sense, но гледано от друга гледна точка. Понеже HTC трябва и да го поддържат, когато излезе нов update за операционната система, те не могат да пуснат директно update за своите устройства, а трябва да оправят целия този пакет софтуер, който предлагат и това отнема време. Вече е налична версия 2.2 за Nexus One и стискаме палци да го има за Desire до 3 месеца.
Като цяло съм доволен, че избрах този андроид телефон. И се надявам да е полезен и в професионален план.
Apr 25th
Тази вечер бях с компания да гледаме единия от новите български филми “Мисия Лондон”. Впечатлението ми от филма е предимно добро и смятам, че си заслужаваше гледането. Играта на актьорите беше добра, замисъла не беше нещо новаторско, а по-скоро очаквано за Български филм. Все пак идеята за иронизация на нашия (българския) тертип и гонене на вятъра ми хареса основно като реализация, а като замисъл имаше слаби моменти. Като цяло нищо кой знае какво като сюжет, но добра комедия.
Много ме подразни нещо, което забелязах още първите 2 мин от филма и това беше купчината реклама, която се демонстрира целенасочено. То не бяха цигари, бири, алкохоли, техника. Просто ме подразни това, тъй като продължи и без целия филм. Че дори завърши с такава реклама. Ясно – пари, пари, но не всичко е пари. В крайна сметка това е и някакво изкуство и не може така агресивно да се вкарват търговските цели в него. Може не съм свикнал с тази демонстрация и затова ми дойде толкова неочаквано.
Все пак гледайте филмчето. Струва си да се види.
Apr 24th
Ето ме отново. Разгледах си последните 10-20 поста, което както се очаква покрива периода до година и половина поне и не видях да съм писал за едно от хобитата си (все още не мога да кажа зависимост, но може би е въпрос на гледна точка). Пуша лула вече от около година и исках да споделя по нещичко от това, което съм научил. Съмнява ме да мога да систематизирам мислите си в един пост (особено петък след работа), затова си запазвам правата на собственик на тази “медия” и ще има продължение.
Има нещо което може би някои хора трябва да знаят за мен. На мен ми е интересно и пробвам всичко, което е по-нетипично (казвам го в контекста на пушенето). Просто ми харесва да експериментирам. Предполагам някои от вас биха се изненадали колко етикеция и “правила” има що се отнася до пушенето на лула и пура. Това обаче не мисля да е тема на днешния ми пост.
Малко основна информация за пушачите, които за разлика от феновете би следвало да се интересуват сериозно от цената. Лулата като хоби е по-евтина от цигарената зависимост и драстично по-евтина от феновете на пурите. Естествено всичко е относително. Вярвам, че ще се намерят хора, които ще искат да се напушат и натровят по безобразен начин, но тези хора не са моята цел за предоставяне на информация. Не възнамерявам да правя сравнения с фенове на наргилета, треви, свиване и прочее поради разликата в естеството и моята некомпетентност.
Аз лично пуша доста. Под доста се разбира доверителния интервал 2-4 лули на ден.
Искам да вметна, че по никакъв начин не искам да окуражавам пушенето и тютюневата зависимост. Аз лично възприемам себе си все още като фен на лулата, а не човек, зависим от нея. Ако има фенове сред вас, надявам се да дам малко полезна информация. Разбира се се надявам и да получа такава.
Какво ви трябва, за да започнете да пушите лула?
Е не може да минете без покупка на лула. Това е покупка, която в идеалния случай се прави веднъж и не инвестирате в нея като в консуматив. За реализъм на изложението ще кажа, че идеалния случай е много рядък при феновете. Много често тези хора стават колекционери на лули, искат да експериментират с различни марки, форми, изработки и прочее.
Основно какво да търсим в една лула? Преди всичко трябва да имате информация от материалът на изработка на лулата. Качествените лули се правят от грудковия корен на шипката, наричан още бриар. Има лули от морска пяна, които са малко по-екзотични и неразпространени, но поне по мое мнение те не трябва да са цел на нов експериментатор.
За нов пушач на лула е важно да направи разликата дали лулата е с допълнителен филтър, който се поставя във вътрешността или е просто по-стара такава на някой приятел или роднина, която няма филтър. По спецификация филтрите, които са с активен въглен, при лулите редуцират до 70% от канцерогенните вещества. Аз смятам, че за един любител и ценител здравето трябва да е преди всичко, затова съветвам закупуването на лула с филтър. Нека вметна, че старите лули, които нямат филтър имат възможност за имитация на такъв чрез увиване на памук или друго влакно за филтрация в началото на мундщука, но това не е ритуал, който аз бих се наел да извършвам. Въпрос на лично мнение предполагам. Важна информация за нов пушач на лула при закупуването на такава е също дали лулата има заводски поставен слой въглерод. Това е лесно видимо – ако горивната камера има черно покритие по свътрешната страна на стената, то тя има такъв слой карбон/въглерод. Този слой спомага за по-лесното овъгляване на вътрешността на горивната камера, което пък допринася за по-дългия живот на вашата лула. На практика при правилна употреба тя може да бъде със своеобразна доживотна гаранция. Ако лулата не бъде овъглена подобаващо, то има риск от спукване и изгаряне – непоправимо унищожаване на лулата.
Аз лично препоръчвам покупка на по-утвърдени и изпитани от хората марки като Peterson, Stanwell, Big Ben и други, тъй като марката в този случай наистина е гаранция за качество. Дали покупката на по-скъпа лула е добре за нов и неопитен пушач е според въпрос, на който няма да се наема да дам отговор. Това зависи изцяло от човека, възможностите му и желанието да се научи. Имайте предвид обаче, че по-некачествената лула не дава същото удоволствие при пушене. Вкъщи имам две прилични лули Stanwell и 2 некачествени обикновени лули. Разлика има. Ако някой смята, че ще бъде един от късметлиите с прилична лула за по-малко пари – няма лошо, нека опита.
Колко струва една лула? Цените, разбира се варират, но по-ниския клас лули са до около 70лв, като в общия случай няма гаранция дали лулата е направена от бриар и дали направата й е качествена. Всеки дефект в използваното дърво може да доведе до неправилно горене, прекалено затопляне и изгаряне на лулата. Лулите среден клас са в диапазонът 80-160лв, като за тези пари можете да вземете нещо прилично като цена и качество. Моите Stanwell лули струват по 120лв. Оттам нагоре стават доста пари, които още не съм се съгласил да отделя за лула. Според мен и вие стигнете ли до там ще можете ясно да си направите сметката дали си струва за вас самите. Дали ви доставя достатъчно голямо удоволствие и имате възможност да инвестирате в хобито си. Ето снимка на лулата, която предимно пуша:
Лули като тази се наричат пясъчни или sand, тъй като меките части от дървото са отстранени на бърза струя пясъчни частици, които придават на дървото тази интересна форма. Това не е и само за красота. Този тип лули абсорбират топлината много по-ефективно, в следствие на което загряването на горивната камера намалява.
Знам, че е някак подразбиращо се, но искам да кажа няколко думи за тютюните за лула. Най-често те са ароматизирани и има широка гама от аромати и вкусове, които никак не са лоши. Особено ако пушите на публично място и не искате да да виждате възмутените физиономии на околните. Има и не ароматизирани тютюни, макар в България да не съм виждал такива. Тютюните се различават основно и по начина на нарязване. Има по-едро нарязани, има ситно нарязани, има дори пресован тютюн на “филийки” (flakes), който за жалост не е популярен у нас. Като цяло разнообразието е голямо и има за всеки го по нещо. Ами цената? Цената у нас варира от 8лв до 16лв на най-масовите тютюни за 50гр. Средно една лула побира по 2гр и малко отгоре в зависимост от натъпкването, та с 50 грама тютюн могат да се изпушат 20тина лули.
Това е основен консуматив при пушене на лула. Съветвам ви горещо да използвате филтри. Може да изпушите лулата и без филтър, но изживяването определено не е това, което трябва да бъде или поне това, на което аз съм свикнал. Още повече лула, която е предназначена за употреба с филтър не работи като лула, която си е а приори без такъв. Цапането е много по-голямо, тровенето също. За мен няма резон някой да си го причинява. Цената на този консуматив е около 8-9лв в при покупка на по-голяма бройка филтри – кутийка 40 броя. При малките кутийки от по 10 броя цената обикновено е доста по-висока – 3лв. Можете сами да си направите сметката.
Този комплект най-често включва 3 инструмента – тъпкач, с който се натъпква тютюна в горивната камера по време на пушенето, стъргач, с който си помагате за почистването на горивната камера след пушене и шило, с което контролирате потока на кислород през горивната камера по време на пушене. Тези инструменти за основни и много разпространени. Цената на обикновено такова комплектче, ако не се лъжа е 2-3лв и разбира се покупката се прави еднократно.
Перцата за почистване са продълговати телени пръчици обвити в мек материал на влакна, с които можете да почиствате вътрешността на мундщука и горивната камера. Хубаво е след всяко пушене това да се прави, за да няма натрупани остатъчни вкусове от предишни пушения и неприятен аромат на изгорял тютюн. Цената на тези перца също не е висока и при нормално използване можете да правите покупката доста рядко. Една опаковка такива перца 80 броя мисля бяха струваше 5лв преди няколко месеца, когато си купих за последно. Признавам, че аз съм пестелив и ги ползвам многократно (т.е. по 3-4 лули чистя с едно перце), което не е особено препоръчително, тъй като почистването не става оптимално добре. Това вече си е въпрос на личен избор. Но имайте предвид, че това ви е консуматив, без който няма да ви се размине, тъй като почистването на лулата е задължително, ако възнамерявате да я използвате с години.
Това е нещо напълно опционално. Няма никакъв проблем да използвате газова стандартна запалка или кибрит – ако трябва да избирате между последните две, препоръчвам ви кибрита, тъй като пламъкът е по-слаб и опасността да обгорите лулата си е по-малка. Все пак каква запалка да си закупим? Съветвам ви да не залагате на евтини запалки за по 15-20лв. Това е загуба на пари, съдейки по моя опит. Идеологически имате два варианта – да вземете бензинова запалка (тип Zippo) или газова запалка. Това, което мога да предам от моя опит с газовите запалки е никога да не взимате запалка с пиезокристал. Причината за това е, че тези запалки имат предпоставка за бързо разваляне. Основния механизъм за даване на искра е несигурен и вече 2 запалки съм изхвърлил точно заради това. Единствено на запалките с камъче може да им се има някаква вяра за по-дълъг живот. Не е случайно, че скъпите запалки за лула не са с пиезокристал. Този факт не е на лице при бензиновите запалки тип Zippo. Тези запалки имат много
прост механизъм, който ги прави идеологически вечни, ако са добре изработени. Някой хора се оплакват от неприятен вкус при разпалване с бензинова запалка, но аз такъв проблем не съм срещал до сега и мога да считам за проблемен консумативът, който се използва – бензинът на дадената марка. Аз използвам бензинова запалка и като цяло съм доволен, но ще ви кажа няколко плюса и минуса пред газовите такива. Бензиновата запалка не е с насочен пламък и при разпалване на лулата трябва да се дърпа повече пъти и по-продължително, което в някакъв момент може да е малко дразнещо. От друга страна поради естеството на работа на тези запалки, те са устойчиви на вятър и проблемът в разпалване навън почти го няма, което е голям плюс. Друг плюс в полза на бензиновите запалки е, че си запазвате върха на горивната камера необгорен, тъй като при дърпане пламъкът слиза право надолу към тютюна, а не бива насочван от вас, както е при газовите запалки. В крайна сметка изборът си остава ваш и трябва да изберете това, дето ви прави най-голям кеф.
Цената на една хубава газова запалка до колкото съм оглеждал е около 120лв. Цената на една хубава бензинова под марка Zippo е 80-100лв. Моята запалка е Team Pistol и струва 40-50лв, но за сега никакви проблеми – само камъчета сменям.
Също незадължителен аксесоар, но доста удобен. От името е ясно за какво става дума – място, където спокойно да оставите лулата да почине по време на пушене или да чака следващо пушене. Не е много хубаво да размятате лулата си по рафтове и чекмеджета, защото възможността да я издерете и да й развалите козметичното състояние е налице с пълна сила. Има най-различни видове стойки за лула. Има сгъваеми джобни стойки, има малки единични стойки, има по-големи стойки за 3-5 лули, има сойка за 10+ лули, която да се постави на рафт, има гардероби със стойки за лули. Изобщо на всеки му според нуждата. Аз лично за сега си използвам само сгъваеми джобни стойки. Имам няколко пластмасови и една метална такава. Удобно е, тъй като аз пуша навън, а като седнеш някъде е трудно да изобретяваш подръчна поставка за лулата си (а откровено казано – не е и естетично).
Пепелникът е хубав придатък на хобито. Аз все още нямам пепелник за лула, но някога в бъдеще е възможно да се сдобия. Единственото специфично нещо на тези пепелници е наличието на коркова сърцевина, в която можете да потупате лулата си при чистене. Това действително е наложително и върши хубава работа, но не е нищо без което не можете. Реално има пепелници с вградени поставки за една или две лули, което ги прави много удобни за употреба вкъщи. За цената на пепелниците не мога да дам точни числа, но аз лично над 100лв за пепелник бих дал единствено за подарък по важен повод. Няма резон да се дават куп пари само за тузарията. Реално работата, която ще ви свърши този специфичен продукт е начесване на краста.
Толкова по изброяването на нещата, от които се нуждаете или може да закупите при желание когато сте пушач на лула. Не очаквах да описвам толкова дълго, имайки предвид, че само одрасках повърхността и затова смятам да приключа дотук по темата. Повече в следващия пост свързан с лулите.
Ако имате някакви допълнения, коментари, въпроси – чувствайте се свободни да оставите коментар.
Happy puffing everybody!
Apr 22nd
Искам да дам един пример как човек лесно може да задълбае мислите си в дадена насока, че дори да се налага да решава сериозни проблеми, които по принцип не съществуват просто защото се изпуска същностната грешка. От един-два месеца все ме гложди един проблем в апликацията, която разработваме. Той не е налице, но ще се появи когато се наложи да имплементираме някой нов web service с REST. Същността на проблема е, че не можах да разбера как да разделя потребителите на двата или повече REST интерфейси по време на автентикационния процес. Причината това да ми трябва е, че двата интерфейса могат да имат собствен набор от потребители и права над ресурси и операции, а на мен ми е нужно да знам идентичността на клиента, който в момента работи с конкретния интерфейс. Всичко много хубаво, но Seam-ската система за автентикация не дава възможност да се провери към къде е пратен request-а (кой интерфейс). De facto всички интерфейси работят през един общ REST интерфейс, който има една автентикация и поради тази причина разграничаването за мен беше нещо важно. Проблемът е нерешим, тъй като няма механизъм с който това да стане. В следствие на това мислих най-различни варианти за имплементиране на система за автентикация, че и security да има. И SSL връзка, и използване на сертификати за подписване и криптиране на данните. Общо взето всякакви параниочни сценарии. Истината за това къде греша обаче е много прозрачна и прави целия този research малко налудничав.
Идеята е да се прави автентикация на клиента (кой да е клиент на системата), след което всеки интерфейс да извършва авторизация и да определи дали този клиент има достъп до конкретния ресурс или операция. Просто, нали? Малко, малко, но да ти дойде навреме. И всичко това, разбира се, става безкрайно лесно, тъй като системата за автентикация на Seam си използва Seam компоненти, а те могат да бъдат достъпени в нужния за това контекст – в този случай сесийния. При това всичко, което ми се налага да сторя е просто да взема идентичността на клиента, който иска да работи със системата и да проверя дали това, което си е наумил може да бъде извършено с неговите превилегии. Просто, прозрачно и елементарно.
Честно казано съжалявам, че в началото направихме публичния интерфейс на системата за крайните клиенти със SOAP, тъй като интеграцията на Seam с RESTEasy е много добра и лесна за използване. JBossWS е отделна услуга и създава доста проблеми по време на разработка, тъй като не се ползва съвместно със Seam-ските компоненти и техните lifecycles. Добре, че добри хора са ни дали EJB3, та връзката се улеснява. Бих си нахвърлял позитивите и негативите за SOAP и REST в някой следващ пост, че да взема и да помогна на някой, дай боже.
Това исках да споделя за моята глупост.
Apr 14th
Привет отново. Реших да се похваля с последия обектив, с който се сдобих преди няколко месеца. Това е Carl Zeiss Planar T* 50mm f/1.7 на C/Y. Всъщност взех обектива с лентово тяло Contax 139 Quartz тъй като продавачът не беше готов да ги продава по отделно, а за мен си беше интересно да поснимам с лентово тяло. Истината е, че изобщо не ми допадна, тъй като снимките излизаха ужасни като цветове. Подозирам, че в студиото където ми проявяваха филма са си оставили ръцете, но така и не опитах втори път да снимам с лентовото тяло – две ленти бяха достатъчни, за да ме откажат.
Относно обектива. Исках да си взема хубава 50ка, защото предишната ми Canon EF 50mm f/1.8 си е пластмасов като играчка, макар да правеше хубави снимки. Проблемът при него е, че го взех втора ръка и го ползвах щастлив година и нещо, но времето си каза думата и започнаха да му се обаждат някакви странни проблеми. Нищо, продадох го и си взех гореспоменатия Zeiss. Първата ми идея беше да взема нещо на М42, но по-светло – f/1.4 например. Причината да се разубедя от тази си идея беше, че разбрах колко по-ценно е да имаш добра оптика отколкото просто светла оптика. Точно заради това взех легендарния Zeiss 50/1.7, за да знам, че имам един хубав портретен обектив, а както някои от вас знаят, аз обожавам да снимам портрети.
В момента ми липсва един ствено преходник от Contax/Yashika към EOS, който е с платка за потвърждаване на фокуса. Имам преходник, който ми го продадоха с обектива и аналоговото тяло, но той е без такава платка и измерването се прави на око. Мисля скоро пак да си поръчам от eBay, макар предишния път този преходник изобщо да не пристигна. Ех, трябва скоро да изляза да снимам, че цяла зима не съм си начесвал тази краста както трябва. Ако някой има желания за фото-разходка да се обажда.
Apr 14th
Мисля е видно вече, че темите в блога ми се сменят по-често отколкото всъщност пиша в него.
Все едно. Искам да ви се похваля за какво чудо става въпрос. Тази хубава тема, която сложих всъщност е първата тема, която видях от списъка със стотици такива и която ми хареса на картинка. Това, което много ме изненада е колко добре направена е тя. Видното от началната страница е само част от нещата. Менютата в страничната лента са динамични и красиви, RSS бутончето горе е с добра анимация, заглавието има много хубав дизайн (поне според мен), при разглеждане на post-а има Share опция към най-големите социални мрежи (много добра опция според мен). Това е видимото. Невидимото е много добрата административна част, където темата може да се модифицира по безкрайно лесен начин с много интелигентна възможност за preview преди запазване на промените. И всичко това е безплатно и достъпно. Направо съм очарован, тъй като преди 2 години не съм си и мечтал за теми с такова качество.
За информация, темата която ползвам е Mystique.
Apr 13th
Преди около 2-3 седмици реших да начеша една от крастите си – пушки и оръжия като цяло. Отидох в магазина и си харесах пушката Gamo CFX 5.5mm (.22 cal). Това е въздушна пуша с големина на съчмите 5.5 mm, начална скорост на изстрела 220 m/s и статична (неподвижна) цев за по-точен изстрел.
Пострелях малко с пушката, но разбир се нещо липсваше. Затова отидох в магазина един ден без много да му мисля и взех една прилична оптика за пушката – Bushnell 3-9×50 с посветляване на паралакса. Оптиката, както е видно е с варио приближение от 3 до 9 пъти, както и голям диаметър на обектива за максимално много проникваща светлина.
Мога да кажа, че разликата в стрелбата с оптика и без е огромна и сега наистина се забавлявам когато ходя да стрелям с пушката си. Като цяло това е и най-важното. Да ни е забавно, нали?
Jan 6th
Привет на всички останали читатели!
Шегувам се.
Знам, че такива няма. Все пак кой би посещавал блог, в който не е вкарана и думичка от година, че може би и повече? Покрай мен какво ново? Жив съм. Здрав съм. Вече отново имам работа. Може би трябва първо да кажа, че нямах работа за 2 месеца, тъй като бях съкратен от Бианор, защото решиха да затворят офисът си в Пловдив. Сега работя в United Datawork, българска фирма, която се явява дъщерна на немската фирма Huber Verlag. Пак съм си Java програмист (слава богу) и мога да кажа, че работата за сега ми допада. Бях в Германия (в Карлсруе) за 1 месец командировка от фирмата. За това се надявам да седна и да пиша някой път.
Университетът ми върви все още. Няма оставени изпити за бъдещето. Станах 4ти курс, вече даже втори (предпоследен) триместър. Наближава завършването. Лошо, че с новата работа не ми остава много време да мисля за дипломна работа и да започна реализацията на нещо, но се надявам по някакъв начин да наглася нещата.
Това е долу-горе покрай мен. Хайде живи и здрави всички и дано постна пак нещо скоро.
Oct 28th
Защо да се образоваш? Та ти си един обикновен мухльо от квартала. Мястото където всеки е никой, а думата “ние” придава смисъл само на организирани престъпници и улични банди. Защо си мислиш, че си каймакът на това общество, че да искаш образование?
Нека ти кажа нещо, приятелю. Образованието няма нито да те нахрани, нито да те напои. И с него и без него пак ще взимаш 200 лв на сергията за гащи и чорапи.
Така бях започнал този пост преди месеци и така и не го довърших. Затова сега искам да добавя само едно нещо и да го публикувам въпреки всичко:
Да, но ако си образован човек ще си доволен и на малкото правда и почтеност, а няма да ги презираш и подминаваш като глупаво добиче. С негова помощ ще презираш ти неправдата и ще търсиш промяната. Промяната е нещо нужно, за да го има и прогресът, пътят към нещо различно и по-добро.
Причината да искам да публикувам този пост е, че на този етап висшето образование ми е паднало много в очите и съм доста недоволен от това, което виждам като перспективи в изучаването на сегашната ми специалност. Сметнах за по-добре вместо да разказвам какво не ми харесва на този етап и в перспектива в нашето висше образование (а и не само висшето), да кажа, че въпреки всичко то е нужно. Не само заради него самото, но и заради средата, която то все още дава, както и възможностите за развитие в определени насоки.
Това е, което исках да кажа.
Oct 11th
Както казах, след продажбата на Canon EOS Digital Rebel XSi (450D) останах без апарат и ми беше станало малко криво, че не мога да снимам. Планът ми беше да си купя Canon 40D от щатите с помощта на познат и роднина на приятелката ми. Впоследствие се отказах, както може би е ясно. Това всъщност стана днес. Ядосах се снощи, че долара пак е поскъпнал и удари 1.44 лева за долар. Ясно е, че на мен ми трябват долари, за да си купя машинката. Преди месец долара беше с 20 ст по-евтин, което е над 250 лв по-евтино при преминаване от една валута в друга спрямо положението в момента. Та щом цената ми се оскъпи с толкова пари за месец си казах, че ще си го взема от България с гаранция 2 години с да кажем 200 лв по-скъпо, но новичко и с гаранция. Така и направих. Събрах си спестените парици и отидох с Лилито и един приятел във фото павильона. Купих си Canon EOS 40D и сега съм щастлив. Това беше.
Имах си едно обективче 50mm/1.8, което не продадох и сега ще си го ползвам докато събера парички за нещо по-добро.
Доволен оборот направихме във фото павилиона. Над 3000 лв .. доста над всъщност. Аз и приятелят ми си купихме апарати. Макар неговият да беше по-нисък клас Canon EOS 1000D, той си купи една камара консумативи – 2 обектива, чанта, филтри, почистващи аксесоари. И та така. Цял ден сме обикаляли и сме си тествали техниката. Готино беше. Много съм доволен от тялото до този момент. Чувствам го супер в ръката си, тъй като е доста по-голямо и тежко. Магнезиевата сплав си казва думата. Няма го чувството за крехкавост на пластмасовото тяло на 450D.
Ето малко снимки на апарата: